Job 32

РЕЧИ НА ЕЛИУ

( 32:1—37:24 )

Въведение

1 ^a И така, тези трима човека престанаха да отговарят на Йов, защото беше праведен пред своите си очи.

2 ^b Тогава пламна гневът на вузеца Елиу, син на Варахиил, от Арамовото семейство. Гневът му пламна против Йов, защото оправдаваше себе си вместо Бога;

3 също против тримата му приятели пламна гневът му, защото бяха осъдили Йов, без да му намерят отговор.

4 А Елиу беше чакал да говори на Йов, защото другите бяха по-стари от него.

5 Но когато Елиу видя, че нямаше отговор в устата на тези трима мъже, гневът му пламна.

Първа реч на Елиу. Негодуванието на Елиу

6 ^c Тогава вузецът Елиу, син на Варахиил, отговори:
Аз съм млад, а вие много стари;
затова се посвених и не смеех да ви кажа моето мнение.
7 Аз казах: Дните нека говорят
и многото години нека учат на мъдрост.
8 ^d Но има дух в човека;
вдъхновението на Всемогъщия го вразумява.
9 ^e Не че хората са велики, затова да са и мъдри,
нито че са стари, затова да разбират правосъдието.
10 И така, казвам: Слушайте мене;
нека кажа и аз мнението си.
11 Ето, чаках, докато вие говорехте,
слушах разсъжденията ви,
когато търсехте какво да кажете;
12 внимателно ви слушах
и, ето, нито един от вас не убеди Йов,
нито отговори на думите му;
13 ^f за да не кажете: Ние намерихме мъдрост;
Бог ще го свали, а не човек.
14 Понеже той не е отправил думите си против мене,
то и аз няма да му отговоря според вашите речи.
15 Те се смайват, не отговарят вече,
не намират нито дума да кажат.
16 А да чакам ли аз, понеже те не говорят,
понеже стоят и не отговарят вече?
17 Нека отговоря и аз от моя страна,
нека кажа и аз мнението си.
18 Защото съм пълен с думи;
духът в мене дълбоко ме притиска.
19 Ето, коремът ми е като вино неотворено,
близо е да се пръсне като нови мехове.
20 Ще проговоря, за да ми стане по-леко;
ще отворя устните си и ще отговоря.
21 ^g Далеч от мен е да гледам на лице
или да полаская човека.
22 Защото не зная да лаская;
иначе Създателят ми би ме премахнал веднага.